Всеки човек живее с миналото, настоящето и бъдещето. Миналото напомня за себе си чрез снимките в нашите албуми или чрез спомените, които пазим в паметта си. Отминалите случки са ни необходими, за да преосмислим настоящето и да си вземем поука за бъдещето.

Аз се казвам Радостина Петева Петрова. Родена съм през 1992 г. на първи март. От малка се възхищавам на моята леля Кристина и едни от най-хубавите ми спомени са свързани с нея. Разлиствайки семейните албуми, аз попаднах на нейни снимки като четиригодишно дете, ученичка, абитуриентка и любяща майка. Голяма част от фотосите са правени доста преди да се появя на бял свят. Затова за тяхната история реших да попитам своята баба Стилиана, която е майка на леля Кристина.