ЕЛЕГИЯ ЗА АСКЛЕПИЙ
Уважаеми доктор Иво Петракиев! Мили докторе! Написах есе, което посвещавам лично на теб. В него съм пресъздала своите чувства и мисли към една от най-смелите, най-отговорните и нравствени професии – тази на лекаря.
Breve fragmento de la historia: una página escogida por el autor para los lectores
Зная, че човекът е разумност. И затова лекувам душата му. Зная, че човекът е мъжество и хуманност. И затова лекувам и тялото му.
Зная, че човекът е природно, телесно, смъртно същество, затворено в границите между живота и смъртта. И затова изцерявам и тялото, и душата му, давам му глътка надежда, и милост, и вяра.
Add a Comment
Log in or create a user account to comment.
